Ето и нещо на български за свилин цъгов (пидираса) от бургас. Стихотворението е хубаво, а авторът е Никола Фурнаджиев.


УЖАС

 

Нивга никога няма да бъде - 
да ми дойде пак някой на гости, 
черна кръв пълни всички съсъди 
пред иконата - кървави кости.

 

Боже господи, страшно и глухо 
стене вън побеснелия вятър, 
с нокти къртя зеления мухъл, 
облепил като ужас стената.

 

Небесата ме гледат без милост 
и със бяла и огнена брадва 
вечер някой на черна кобила 
ме спохожда и кани на сватба.

 

Той ме гледа с очи зачервени 
и със брадвата огнена маха, 
сякаш иска да мине над мене, 
както нявга те тука умряха.

 

Боже господи, в мойто кандило 
свети кръв вместо божие масло 
и голямата страшна кобила, 
и човека със брадвата раснат.

остави тези глупости и кажи:
кое ти харесва повече- "солфежа" или да те плющят в дупарата?
И защо конкретно?

Да не са ти дошли унгарците на гости?