Здравейте поети,

Позволих си свободата да вложа няколко мои стиха в иначе приличното стихотворение "Когато падне нощ" на блогера агг. Можете ли да познаете, кои стихове са мои и кои на блогера агг?

Когато падне нощ

След този пролетен, красив и топъл ден,
нощта постила свойта тъмна пелерина тихо върху мен.
И в тая нощ унесен в мислите за тебе пак лежа,
а по път от въглени, да те достигна, тръгнал бих пеша.
В таз тъмна нощ и в сенките й мрачни, демони се крият,
и искат те в сърцето мое жадно да се впият.
На камък или на буца лед желаят те да го превърнат,
и безжизненото тяло, тъй блянувано, кръвнишки да прегърнат.
На мрачен, тъмен роб, жадуват те да ме направят,
и с любовта ми силна тъй към теб, безцеремонно тез демони да се изгаврят.
Да не мога тебе да прегръщам и целувам твоите очи,
за това са те създадени - да ме измъчват и адов огън мен да изгори.
"Но, Боже, помогни ми!" - се моля тъжно и смирено в този час
и загубил всякаква надежда, на колене сломени падам аз.
И тъй усещам, сърцето ми изгубва сила,
нима надеждата аз тебе да обичам, себе си бе тъй жестоко заблудила?
Но ето, в мрака, видях аз светлина там да проблясва,
и демоните лоши усетиха върху им, внезапно таз сила как се сгромолясва.
Тогаз свалих аз  гащите, макар и трудно:
лайното пада, взира се в лицето мое будно.
И сякаш виждам в изпражнението топло тебе,
но все пак искам страстно некой да ме ебе.
Лайното стиснала, стоеше там, богиня с меч от слънчеви лъчи,
а светлината ярка, неспираше тъй силно от нея да струи.
С един замах разпръсна тез деца на Сатаната,
и озари таз тъмна нощ със аурата на светлината на лайната.
Нима наистина я гледам аз във светналите ѝ очи,
нима усещам, че моето жадувано и ангелско спасение отново пак си ти.
Тралалити трамбаламба, дам бам балумба драм!

Ваш Борян Мляков

 

.