Прочетен: 2983 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 17.11.2013 22:40
Новата криза за него е изчерпване на залежите от смисъл и тъй като е невидима е трудна за възприемане, както трудно се лекува тъга с антибиотик.
Разказва една история за бедуините, които след дълъг път през пустиня спират за малко, за да ги настигнат душите им, защото скороста на душата била друга, а само литературата е тази, която знае повече за тази скорост.Страхотен.
Предвижда голямо бъдеще за литературата,че тя разширява света и собственото ни време и тяло и произвежда смисъл. Завършва с любим цитат от Борхес- Светът съществува за да се превърне в книга..
Дотук казаното беше на видеозапис, не успях да го вмъкна в блога, поставям текстовата част, която е по обща.
Share on email
Георги Господинов
23.04.2013 13:43
ЧЕТЯЩИЯТ ЧОВЕКЗа литературата и скоростта на душата, за новите кризи на смисъла…Писателят чете от книгата си с есета и публицистични текстове „Невидимите кризи” (изд. „Жанет 45”).
„Веднъж се наложи да отговарям на уж елементарния въпрос за какво служи литературата. Конкретно – защо трябва да се чете? Ами то е като да питаш защо трябва да се сънува. Не трябва. Просто сънуваш. Четящият човек обаче извършва една невидима работа по вкуса. А човекът с вкус по-трудно става подлец, най-малкото защото е некрасиво. Четящият човек е красив.”
Георги Господинов (1968) е автор на книги с поезия, проза, пиеси, трагикомикс и др. Неговият „Естествен роман” е публикуван на 19 езика, сред които английски, немски, френски, испански. Получава отзиви в Ню Йоркър, Гардиан, Таймс, Франкфуртер Алгемайне Цайтунг. Книгата му с разкази „И други истории” е преведена на 8 езика, американското й издание е в номинациите на най-голямата международна награда в жанра „Франк О’Конър”. Участва в антологията Best European Fiction 2010, публикувана в САЩ. Последният му роман – „Физика на тъгата”, е отличен с Национална награда „Христо Г. Данов” (2012).
